Българската гордост, която няма да остане невидяна и нечута

Коментар на редактора

Правото да гласуваш трябва да се заслужи

Ако искаме да променим нещата с купуването на гласове, трябва да се преразгледа всеобщото право на гласуване. Говорим за възприетата ам...

Прочети повече

Кои са те – това са българските параолимпийци. От Световните игри в Сочи те ни донесоха толкова медали накуп, колкото в „обикновения“ спорт не сме виждали от началото на века - 9 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. С това си представяне параолимпийците ни са на четвърто място по медали – след Русия, Китай и Полша.

На Терминал 2 ги посреща само един колега – Иван Филчев от вестник „Стандарт“. Лично мен ме е срам. Направо ми иде да се разплача. И заради себе си, защото не съм се поинтересувал навреме. И заради всички глупости, през които ежедневно ме прекарва месомелачката на новинарския поток. И заради всички колеги, които биха не само обърнали внимание на нашите истински спортни звезди, ами направо биха ги изтощили от материали, ако журналистиката ни не беше като държавата ни.

Лично искам да се извиня на тези хора. На златните ни медалисти Даниела Тодорова (с титли на копие, гюле и диск), Ружди Ружди (гюле и диск), Денислав Стефанов (тенис на маса), Дечко Овчаров, който е с бронз на копие и гюле, Михаил Христов (дълъг скок) и Мустафа Юсеинов (копие), който има и сребро на диск. На сребърните Християн Стоянов (1500 метра), който има и бронз на 800 метра и Иванка Колева (гюле). На бронзовия Георги Киряков (копие). Те заслужават всичкото медийно внимание на България. Поклон пред тях! Нека техният пример бъде видян и добре научен от колкото се може повече българи. Защото щом в България има такива хора, то никога подобия на човеци като Трайчо Василев-Пиже и менторите му в лицето на Александър Методиев и Лютви Местан няма да определят бъдещето ни тотално, безконтролно и без никаква съпротива.