Клишетата в България

Коментар на редактора

Паметникът на Съветската армия - началото по пътя към Лустрацията

Изписването на Паметника на Съветската армия, което услужливо някои наричат "драскане", пробуди отново горещи дискусии в медийното прос...

Прочети повече

Ченалова е типичен пример за развитието на съвременна България - надявала се е, че има безплатен обяд. Но няма - и сега се опитва отчаяно да се добере до тоалетната, та дано избяга през прозореца.

Съдийката е просто пионка, която сега се оказва излишна. Далеч не тя е проблемът на системата. Проблемът е, че такива като нея са много. Готови да наведат глава, да повдигнат задник, да прекосят границата, която не трябва да се прекосява, да не си затворят очите с мисълта "така и така ще стане далаверата, защо пък да не получа и аз своето". И отказващи да проумеят, че ще дойде далаверата, при която не само няма да получат нищо, ами ще паднат в тигана. Защото за всяка далавера трябва да има поне един изпържен.

Когато бях в прогимназията, постоянно ни повтаряха колко лошо нещо са клишетата дойде ли ред да гоним висока оценка по литература. Само че клишетата имат едно гадно свойство - основна част от живота са. Като това с безплатния обяд. Когато не си правиш сметката, после плащаш повече, отколкото можеш да понесеш. Дойде ред на Ченалова да плаща. А прозорецът в тоалетната е здраво залостен.