Честит 3 март, българи!

Само че е хубаво 3 март да бъде нещо повече. Хубаво е всеки да помисли какво взима за себе си от 3 март, какво носи в ума и сърцето си днес и какво ще предаде на тези след него утре.

Защото 3 март е усещане, което погрешно будим у себе си много рядко. Усещането, че сме част от нещо голямо, велико, заслужаващо саможертвата на всички, решили да я направят, и заслужаващо нашата обич, уважение и дух. Защото България не е това, което чуваме в химна. Тя е това, което чуваме, когато химнът спре, зарята угасне и ние продължим по пътя си - този, който вървим всеки ден, този, който за всеки е различен.

Държавните музеи ще пускат безплатно ученици и учители за 3 март

По повод националния празник - 3 март, вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, и министърът на културата Ве...

Прочети повече

В душата си онези, които са избрали да бъдат българи, днес празнуват. Не просто свободата. Празнуват величието на един дух, запазил ни толкова много векове и направил България това, което е била, което е и което може да бъде.

Не всички са съгласни, че България днес си заслужава усилията. Че си заслужава саможертвата или труда. Защото предпочитат да имат нещо хубаво, което да обичат. Само че така не се обича истински. Защото е лесно да обичаш, когато всичко е наред. Въпросът е да обичаш, когато е трудно, когато е тежко, когато трябва да се направят много усилия и да се извърви дълъг път. От такава обич има нужда България. И слава богу, все още има достатъчно българи, които да й я дават. Достатъчно българи, на които им пука. Винаги е имало и затова от векове България стои и не рухва. Битката не е лека и никога не е била. За онези, които искат да разграбят дома, в който живеем всички, е най-удобно да ни отчаят и да ни прокудят. Само че това си е нашият дом. Нашата държава. И ще се махнат те. Не ние. Това са направили българите на Аспарух, войските на Тервел, мъчениците от Батак, опълченците на Шипка. Не са дали земята си, рода си, корена си. Уповавали са се на това, което са, защото са знаели, че то е много.

И няма значение дали днес сте далеч от родината. Няма значение дали сте близо. Няма значение дали се казвате Георги, Мехмед или Джон. Защото 3 март е празник на душата и корена, не на документите за самоличност. 3 март е празник на онези, които, ако имат още един живот, пак биха избрали да се родят тук. Не защото България е най-спокойното, уредено или богато място на света. А защото е единственото място, на което могат да са щастливи и което говори в душата им с гласовете на Ботев и Левски, на Аспарух и Симеон.

Честит 3 март, българи!