Кунева и урокът по "журналистика"
Преди дни тя даде интервю за предаването "Hardtalk" по ВВС, където говори за бежанската криза и позицията на България. Мигновено реакциите у нас взеха почти единен фронт - хулеж по Кунева, цъкане с език как за пореден път сме се изложили пред чужденците и възхищение от това, че водещият Стивън Сакър е изнесъл "урок по журналистика".
Може би реагираме така от мазохизъм. Може би от нихилизъм.
Защо маниерът на контрапродуктивно заяждане без никакъв интерес към обективната истина да е "урок по журналистика"? Та ние такива журналисти - арогантни, неуважителни, манипулативни, имаме много. Но пак по закона за нихилизма, не се предполага и тези в "развитите държави" да са такива. И особено, да наричат тоталната им липса на професионализъм, "урок".
Поведението на Сакър беше не просто отвратително, то беше обидно, демонстриращо превъзходство и абсолютно лишено от информационна стойност. Сакър или се правеше на тъп и неразбиращ, или пък си беше. В крайна сметка, британската надменност, че те не са част от Европа и не я разбират, е отдавна известна. Подобно поведение ние сме виждали многократно от наши журналисти и винаги сме го осъждали. Мистерия е защо не оценяваме по същия начин и един чужденец. Вероятно пак от нихилизъм.
Сакър задаваше преднамерени и манипулативни въпроси, сменяйки темата, когато отговорите не му се връзваха с първоначалния план, или изобщо - тотално игнорирайки отговорите.
На него му беше важно да подиграва Кунева, че не спазваме мигрантските квоти, без да се интересува от обяснението, че квотите не работят на европейско ниво и бежанците не искат да стоят в България и ние няма как да ги заставим.
"Лондонският синдром" удари Кунева точно както Борисов
Не сме особено щастливи от плановете за бежански квоти, но трябва да сме солидарни с по-тежко засегнатите от миграционната криза. Това ...
Важно му беше и да иронизира думите на премиера Борисов, че българите са притеснени и уплашени от ситуацията, в която Европа бива заливани от мигранти от мюсюлманските държави. Самият факт, че иска обяснение на толкова ясен и разбиращ се от само себе си казус, говори или за глупост, или за преднамереност.
Същите бяха и причините Сакър да зададе малоумния въпрос как така претендираме да сме в добри отношения с Турция, но строим ограда. Надали журналист от неговия ранг не прави разлика между принципните междудържавни отношения и конкретната бежанска криза. Проблем, пред който се изправиха много европейски държави, издигайки стени със свои съседи, не защото са развалили отношенията си, а просто за да спрат един човешки поток, насочил се предимно към Германия и Великобритания. Същата Великобритания, родина на Сакър, на която поради обективни причини, няма да й се налага да разбира нуждата от телени огради със съседите, но която може да бъде наводнена от бежанци, ако всички държави, включително България, които Сакър гледа отвисоко в уж "жалките" им и "противоречиви" опити да спрат вълната, решат в един момент да дадат коридор на всички мигранти, за да се изсипят на Острова, както желаят.
Да, България има редица проблеми, неясноти и противоречия по отношение на външната си политика и търпи критики за това. Но когато един британски журналист се опитва да унижава български политик, който по случайност, точно този път отговаря относително адекватно, редно е да престанем с мазохизма и ясно да заявим, че журналистически вредители има навсякъде - дори и в "най-белите" държави.
Автор: Десислава Любомирова
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Десислава Любомирова
Етикети: Меглена Кунева Бежанци