Не щем стабилната сигурност на вечната несигурност!

Коментар на редактора

Покрай съдебната реформа доубихме и самостоятелното мислене

Голямата драма на демокрацията се прояви за пореден път вчера – колективната безотговорност за съдебната реформа. Винаги е много...

Прочети повече

Няма какво да се лъжем – протестът срещу вида на съдебната реформа, поднесен ни на 9 декември, е нищожен. Пряко сили се събират около 500 души – идете и вижте. Това не е лятото на 2013 година – категорично.

И защо да е, всъщност? Какво промени протестът? Пременил се Илия, погледнал се – пак СЪС тия. Пак Прасчо весело помахва с опашка и не се плаши от Коледа, пак Тиква сипе завети като белени семки, пак Цаца се прави на кит, ама не е.

Един тон празни приказки се издрънкаха за три дни, тук-там и доста истини. И какво от това – само приказки са. Резултатите НЕ ГИ ВИЖДАМЕ! А те са ясни – най-бедни сме в ЕС. Дреме ми на шишарките – и на двете, че премиерът на Бавария дошъл в България, че нашият „пръв държавен мъж” осигурява всекидневно работа на една фабрика за лентички – жизненият стандарт НЕ СЕ подобрява, нервите само се УВЕЛИЧАВАТ!

Затова на хората им е писнало. Те искат бързо решение, сега – веднага! С протести може и да стане, но ще стане за много дълго време – десетилетия наред. А егоизмът на всеки един от нас не позволява да посветим живота си на такова дело – с мирна еволюция да стигнем до просперитет. И има само два начина – или с камъни и дървье, или чрез примера на някой от презряната ни политическа класа, който да даде някаква надежда. И да ни дава нова надежда, че вървим напред - често, за да не си мислим за камъните и дървьете. Надежда с дела, не с думи. На думи се наслушахме и ни се повръща.

Лаф да става

"Топлофикация" издоява свои длъжници, като ги осъжда без те да разберат и им натрупва към сметката и хонорари за юристконсулти. Това за...

Прочети повече

Ако днес ДСБ реши да се махне от „стабилната безизходица”, ако го направят като партия, може и да повярвам, че ще има достатъчно голяма политическа сила, достатъчно овластени хора, които да ни поведат по дългия и труден път към правова държава. Иначе – няма начин. И колкото и да съм отчаян, дълбоко ще вярвам – който сменя свобода и надежда за сигурност, накрая губи и двете. Защото когато в кацата с мед сложиш лъжичка говна, получаваш каца с говна, а не каца мед плюс една лъжичка!