Само да не спестяваме по комунистически за втора пенсия

Коментар на редактора

Голямото хоро разтърси Брюксел

На 19 април един от външните автори на Actualno.com - г-жа Татяна Кристи, представи своята гледна точка по отношение на т.нар. българск...

Прочети повече

Какво всъщност се случва? Неприятните мисли сочат, че предложената промяна на практика обезсмисля идеята всеки осигуряващ се българин да си има пенсия, която сам си е спестил – без да трябва да дели с никого! Нещо съвсем в реда на нещата в крайна сметка.

По принцип това да спестяваш за старини би трябвало да зависи от теб. В България обаче, поне засега, спестяваш и по закон за себе си. Обаче дали Владислав Горанов не е решил, че не е справедливо така, хората да бъдат задължени да се грижат сами за старините си – това да не е гласуване все пак?!

И тъй като сме в България, и тъй като много добре знаем КОЙ ни управлява, при така предложената промяна – както при всяка подобна промяна, няма как да не изпитаме съмнения какво се цели всъщност. Ключово изглежда следното изречение в мотивите към законопроекта за промяна на Кодекса на социалното осигуряване (КСО): „Смисълът на формирането на обща сметка, в която се прехвърлят средствата на осигурените лица при пенсиониране и от която се изплащат пенсиите им, е да бъдат споделени между всички участници в пула рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност”. Думичките, които звучат особено важно, са „надживяване” и „инвестиционна дейност”. Точно заради тях пиша следните два сценария.

1. Първи сценарий или инвестиционна дейност – наваксване на скрити от обществото огромни загуби на някои пенсионни фондове. Още при прокарването на пенсионната реформа на настоящия кабинет се тръгна с доста приказки как някои пенсионни фондове всъщност „изяли” спестяванията на клиентите си с неразумни инвестиции и неточни изчисления. Конкретни обвинения нямаше към никого, нямаше и някакви невероятно смущаващи данни, около които истински да се шуми. Но ако е истина, то правенето на общ пул от индивидуалните партиди би позволило в краткосрочен аспект да се понаваксат евентуални инвестиционни загуби. Просто така ще може да има за всекиго по нещо, а не да се окаже, че някои – с много ниски осигуровки, са така ударени от грешни инвестиции, че останалото в индивидуалните партиди не може да им стигне за пожизнена пенсия. А и още нещо - натрупаното в индивидуалните партиди още е доста малко, съответно втората пенсия сега е ниска. Защо да не зарадваме "първите пенсионери" по втория стълб с повечко пари, а следващите - тези, които още работят, като им дойде времето ще се сетят какво ги чака. Може и сега да се сещат ...

Превозваческата блокада - недомислена българска работа

И сред самите превозвачи има разнобой за готвената блокада на границата с Гърция по Великден и Гергьовден. Това стана ясно от интервю н...

Прочети повече

2. Втори сценарий т.е. надживяване – българите живеем като пенсионери повече, отколкото сме успели да спестим, за да ни стигне да живеем. Справедливо е в случаите, при които някой вземе че остане жив по-дълго, отколкото пари е заделил, за да живее след като спре да работи, да не бъде принуден да опъне петалата заради липса на средства. За тази цел, обаче, си има първи пенсионен стълб – или по-познато казано НОИ. Въпросът е, че година след година дори в бедна и угнетена България възрастта на живот се увеличава, увеличава се обаче и възрастта, на която ще се пенсионираме. Трудно е да се прецени колко средно ще живеем като пенсионери, но едно 10-15 години средно си се очертават. Ако продължителността на живот расте по-бавно от инфлацията и неадекватните заплати, това ще значи, че повече хора ще надживяват спестеното си в УПФ за старини и отнякъде ще трябва да идват пари, говорим ли за пожизнена пенсия, както иска да стане Горанов. Вариантите са три – или от общ пул, където внасят и хора с по-високи осигуровки, и хора с по-ниски, или от остатъка от спестеното от изтеглилите късата клечка и недостигнали възраст, при която да им свършат спестяванията в УПФ, или комбинирано. Последната статистика на НСИ шокиращо показа, че всъщност в България продължителността на живот е намаляла с два месеца – от 74,7 години на 74,5 години. Ако това вземе да се превърне в тенденция, то мярката за общия пул и пожизнените пенсии може и да позволи увеличаване на „втората пенсия”. Простичко казано – по-малко ще живеем като пенсионери, но по-охолно.

Между другото дори при третия пенсионен стълб – доброволните пенсионни фондове, в новия законопроект четем следното: „За осигуряване на адекватно покритие на риска от преживяване (бел. ред. – т.е. ако много се опъвате и живеете повечко, отколкото би трябвало според спестеното ви за старини) се предвижда прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в общ пул за изплащане на пожизнените пенсии”. Това го пише в мотивите на законопроекта и навежда на мисълта, че даже в „най-най-най частното пенсионно осигуряване” се промъква нещо държавно. Така било европейско, промените се правели и заради норми на ЕС. Но говорим ли за България, говорим ли за пенсиите ни, последното нещо, което лично аз искам да чувам, е думичката „държава” ...

п.п. Друга промяна е, че досега всеки осигурен във втория стълб можеше да поиска частните фондове да започнат да му изплащат втора пенсия 5 години, преди да започне да получава държавната пенсия. Горанов предлага този срок се скъсява на 1 година. Това ще продължи да е възможно, ако осигуреният е натрупал достатъчно средства в партидата си за пожизнена пенсия поне колкото е минималната пенсия за стаж и възраст от НОИ. Време е да спра да коментирам ...

Мнението на специалиста: Зам.-председателят на Асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова заяви пред БНР, че всъщност няма лишаване от индивидуални партиди. Общият пул влиза в сила чак когато дойде време за плащане на пенсии. Това е гаранция, че капиталовите схеми няма да действат като солидарния пенсионен фонд, държавния в НОИ, и се изключва всякаква възможност пари от вноски на хората, които са все още в трудоспособна възраст, да се използват за изплащане на пенсии на хора, които са вече в пенсионна възраст.

За референдума на Слави - лошата и добрата новина

В случая с референдума на Слави има две новини - една добра и една лоша. Лошата е много лоша. Престъпниците, които са докопали властта...

Прочети повече